Кабаре
Тълпа. Кристален звън. И дим от пури.
Танцьорки и корони от пера.
Предчувствие за флирт и авантюри.
Очи текат по стегнати бедра,
пайети по извивките се леят.
Ухая на жена с гореща плът.
Ритмично обеците се люлеят,
в тълпата погледъг ми прави път.
На стол до бара сядам с цигарето,
коса отмятам, стихваща вълна,
а барманът потъва в деколтето:
– Момент, мадам, наливам Ви "Сира́"!
На глезена ми гривната потраква.
И с пулса тих на "Есенни листа"
до мен на водката капанът щраква
и някой се наля до козирка...
Отпивам глътка вино. И замръзвам
от поглед върху голия ми гръб...
Пак нечие сърце ще срежа бързо -
чорапът ми е с много остър ръб...
Но въздухът край мене се сгъстява.
Ухае на озон. Като след дъжд.
Обръщам се, съдбата ме сразява...
Безмилостно. С очите му. На мъж.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
