17.08.2010 г., 22:01

Кабинетна изповед

1.2K 1 10

Кабинетна изповед

 

 

 

Господи, питам се какво правя тук…

Храня тялото, вместо душата…

И напук на всеки компромис… Напук!

Тя оцелява… По детски чепата.

 

 

Рошава… Безотговорна… Свободна…

Луда… Немирна… Безкабинетна…

Вятърна… Дръзка… И безподобна…

Шеметна… Светла… И цветна.

 

 

 

Душата ми не е птица в кафез.

Отвъд папките ме търсете!

Отвъд моето делнично „днес”.

В око на торнадо… Или в чашка на цвете…

 

 

Отвъд всички зрими стени.

И отвъд незримите - също!

Крия богатство от невъзможни мечти.

И едно дълго, дълго завръщане…

 

 

Към чистата свобода,

наречена детство.

 

Отвъд кариера, амбиция и суета,

неподбиращи средства…

 

Отвъд всички интриги, лъжи.

Отвъд сляпото службогонство.

 

Зная, душата ми ще се спаси,

щом зрънце от детството носи!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тя, Душата ти е прекрасна, Нинка!!! Отново влезе в моята душа...
    Поздрави!!!
  • много хубаво
  • Много близко до собствените ми преживявания в момента.Благодаря ти , че си го написала!!
  • много стойностно...
    великолепно казано и написано, мила Ниана...
    и толкова сродно като усещане...радвам ти се, от сърце.
  • Поезията е неизлечима!
    Прихваща се и съдебните зали,
    и в горещите кабинети...
    Благодаря на Бог, че тук срещнах приятели,
    с които да споделям!

    Благодаря ви!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...