Кабинетна изповед
Кабинетна изповед
Господи, питам се какво правя тук…
Храня тялото, вместо душата…
И напук на всеки компромис… Напук!
Тя оцелява… По детски чепата.
Рошава… Безотговорна… Свободна…
Луда… Немирна… Безкабинетна…
Вятърна… Дръзка… И безподобна…
Шеметна… Светла… И цветна.
Душата ми не е птица в кафез.
Отвъд папките ме търсете!
Отвъд моето делнично „днес”.
В око на торнадо… Или в чашка на цвете…
Отвъд всички зрими стени.
И отвъд незримите - също!
Крия богатство от невъзможни мечти.
И едно дълго, дълго завръщане…
Към чистата свобода,
наречена детство.
Отвъд кариера, амбиция и суета,
неподбиращи средства…
Отвъд всички интриги, лъжи.
Отвъд сляпото службогонство.
Зная, душата ми ще се спаси,
щом зрънце от детството носи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Сименова Всички права запазени
