Кабинетна изповед
Кабинетна изповед
Господи, питам се какво правя тук…
Храня тялото, вместо душата…
И напук на всеки компромис… Напук!
Тя оцелява… По детски чепата.
Рошава… Безотговорна… Свободна…
Луда… Немирна… Безкабинетна…
Вятърна… Дръзка… И безподобна…
Шеметна… Светла… И цветна.
Душата ми не е птица в кафез.
Отвъд папките ме търсете!
Отвъд моето делнично „днес”.
В око на торнадо… Или в чашка на цвете…
Отвъд всички зрими стени.
И отвъд незримите - също!
Крия богатство от невъзможни мечти.
И едно дълго, дълго завръщане…
Към чистата свобода,
наречена детство.
Отвъд кариера, амбиция и суета,
неподбиращи средства…
Отвъд всички интриги, лъжи.
Отвъд сляпото службогонство.
Зная, душата ми ще се спаси,
щом зрънце от детството носи!
© Нина Сименова All rights reserved.
