По-ясна от небе е мисълта,
когато съм пред бащината къща,
когато съм пред родната врата,
когато спомените, детството завръщат.
По-светла от звезда е мисълта,
когато видя майчина усмивка,
когато на щурците песента
дълбоко във душата ми прониква.
Стоя и чакам някой лунен лъч,
подобно мама, топло да целуне
момчето си, превърнало се в мъж...
Сълзите капят без да чуят думи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация