28.05.2013 г., 7:51

Кафе

867 0 1

Последното кафе изстина.

Не искам даже да го вкуся.

Горчат сълзите, с които е пропито.

И едно отровно сбогом е разпръснато.

Последното кафе не значи нищо.

Просто повод  да те видя.                   

Мили думи вече са излишни.

Особено преди да си отидеш.

Дяволът ме кара да мълча.

Или моята проклета гордост.

После съжалявам за това.

Ама стискам зъби чак до болка.

Последното кафе не го опитах.

Няма да е вкусно, то личи.

За грешките и мляко да доливаш,

после всяка глътка истински горчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...