Zlatka`
114 резултата
Отиваш си, лято! Как си отиваш!
Вълните, морето все още ми пеят!
И слънцето жарко! Слънце, чиито
сетни лъчи не престават да греят!
Ти вплете във мене момичешка вяра, ...
  61 
След залеза умират всички думи.
След залеза е мрак и тишина.
Черна бездна падна помежду ни.
И няма вече път или следа.
За прошка съм отдавна закъсняла. ...
  78 
Сбогувах се със летните лъчи,
с които изгревите галеха морето.
Когато се разделяме- мълчим.
И няма песен носи се в небето.
Не мога лято да ти нарисувам. ...
  64 
Здравей, септември!
Много време мина
от онзи бриз
в онази хладна сутрин!
И тази есен ...
  263 
Нима си тръгваш?
Та ти едва дойде...
Постой, няма да говоря.
Над мен надвиснало е сивото небе,
а за слънце не смея и да моля. ...
  163 
Гарата е пълна с тишина.
Хора се пресичат и се разминават.
Влакове говорят в самота.
След което просто заминават.
Някога те срещнах там. ...
  159 
Сняг заваля и всичко е в бяло.
Празен лист без дума и звук.
Времето спира за ново начало.
Далече от мене, далече от тук.
Колко е тихо! Колко е чисто! ...
  158 
И не, че е късно
за сбъднато утро,
но вече не мога да чакам.
Звездите угаснаха
в твоето утре ...
  172 
Преди да разсъмне,
когато е пусто,
самотни в съня,
се търсим във мрака.
Миг само тъмно, ...
  97 
Щом се обърнах,
там беше тихо –
ехо от минал живот.
Още вали.
Пак няма никой. ...
  343 
Там, на края на света,
където още е солено,
сещаш ли се – имаше една
почти забравена вселена?
Там, след синьото море, ...
  180 
Октомври е късно за среща.
В октомври се давят мечти.
Изстинала обич и нещо,
Което все още малко боли.
Вали и вече не спира. ...
  446 
Дълго след това
ще дишам трудно.
Че свило се е синьото небе.
Няма да те има.
Ти си тръгна. ...
  202 
Дали ще те има
в друга вселена?
Същата обич
ще боли ли така?
Раздадох се цялата. ...
  435 
Когато ми се плаче,
ще те има.
В някоя отронена сълза.
Изчезваща.
Както ти замина. ...
  200 
Като есенно чувство,
в следобеден сън
се свива в гръдта ми
дъждът. А навън
е меко и топло ...
  156 
Есенна песен.
Плаче пиано.
Изгрев и залез във сиво.
Тихо унесена
В своята песен - ...
  258 
Подари ми дъх от твоето дихание,
Толкова близък, че да ме заболи.
И в казващо всичко мъгливо мълчание
Нека от болка любов се роди.
Самотно небе над теб ще разстеля- ...
  156 
Има истории,
скрити от времето.
В края на всеки септември
все завалява
и някак си тъмното ...
  248 
И без това ще се разминем.
Не времето застава между нас.
Докосване във хиляди години.
И хиляди години самота.
Обръщам се, но няма да се върна. ...
  203 
Аз ще бъда за тебе
тихата утрин на юли
в снежната нощ на декември,
на прага, когато се будим
и сънуваме в бъдеще време.
  196 
А ти ме питаше коя съм.
Ще ти кажа - малка тишина.
Беззвучието във лирична песен -
в междунотието - аз мълча.
Аз съм умиращото лято, ...
  252 
Няма да е същото идната вечер.
Звездите ще светят по-друго.
Може и ти да бъдеш различен.
По-плах, по-самотен, по-малко влюбен.
И идното лято не ще бъде същото. ...
  298 
И пак вали, и пак не спира.
За последно ли е този път?
Душата ми в душата ти се свива -
и ситни капки между тях валят.
Нощта е тиха и китара плаче ...
  185 
Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...
  340 
Скрих се във себе си,
малко студено е,
навява някъде в мен -
спомени рехави,
хладни, повехнали - ...
  295 
Не свикна ли вече,
че лятото свършва
винаги в края на август?
Дори да е топло
все още вечер, ...
  253 
Синя мъгла над синьо море
разстила се. Синьо безвремие.
Каква тишина под синьо небе!
Дочува се - синьо мълчание.
Изгрев сънлив над син полумрак ...
  379 
Исках да те целуна във мрака.
А после щях да си тръгна.
Без мирис, без дъх, без остатък.
Без спомен и без да се върна.
Исках да бъда видение. ...
  365 
Есента се разплака и тази година,
по мокри тротоари вървя.
Отново по старите стъпки ще мина -
бледа, измита следа.
Не исках спомен за тебе да будя, ...
  391 
Но ти не би ме разбрал
… как имам нужда от поезия,
и превръщам нощите в стих.
… Как виждам сълзи във онези
есенни дни. Как чувам вик ...
  282 
Не исках да се буди днес денят. Така хубаво се беше сгушил в прегръдките на последната лятна нощ, прохладна, но все още топла, напомняща, че скоро си отива. А аз не исках да заспивам. Приятно ми беше да гледам как лятото спи. Все още свежо, истинско, изпълнено с живот. Дишам с пълни дробове. Да поем ...
  384 
Не ме ли виждаш? Aз съм тук.
Ето, протягам към тебе ръка.
Чаках те миг - хвана я друг.
Защо твоя миг закъсня?
Не те ли виждам? Ти си пред мен. ...
  248 
Забрави за думите - лъжат понякога.
И са казали, каквото трябва.
Отзвучават със времето -
по-бързо от всякога.
И са без смисъл отдавна. ...
  262 
Едно прошепване на нещо лично.
Мисъл. Песен на пиано.
Чувство, някак си различно.
И думи - малко онемели.
Едно докосване на две въздишки. ...
  334 
Така като ме гледаш, мамо,
по нещо в мене всеки път умира.
Да можех да ти върна дните само,
в които своята загриженост си свила.
Така, както се усмихваш, мамо, ...
  416 
И аз понякога плача.
Тогава сълзите горчат.
Всичко преглъщам обаче
и следите от тях не личат.
И често съм неразбрана. ...
  279 
Грейва домът озарен
от усмихнати, топли очи.
Прибрахме се - миг подарен.
Нещо в сърцата блести.
Колко е мило, когато ...
  285 
Последното кафе изстина.
Не искам даже да го вкуся.
Горчат сълзите, с които е пропито.
И едно отровно сбогом е разпръснато.
Последното кафе не значи нищо. ...
  289 
Страшно маце по улицата крачи -
хем висока, хем на токчета, хем руса.
Джуките надула, със ботоксче, значи
и не може нищо, вярвай, да ù куца.
Чак гащите се виждат - къса ù полата, ...
  326 
Предложения
: ??:??