КАФЕ
Сега във теб, погледа ми застива.
Сякаш носиш горчиво кафе на зърна.
Гледам бялата блуза с вечна крива.
Тя с кафето е дъх на далечна страна.
Влудява ме страстния мирис –
напитката със вкус на любов.
Без фокус е очният ирис -
застива в ароматния зов.
От чашата с форма на гръд,
да пия съм още готов.
И може би тръгвам на път –
със глътка горчива любов.
© Мимо Николов Всички права запазени