КАФЕ
Сега във теб, погледа ми застива.
Сякаш носиш горчиво кафе на зърна.
Гледам бялата блуза с вечна крива.
Тя с кафето е дъх на далечна страна.
Влудява ме страстния мирис –
напитката със вкус на любов.
Без фокус е очният ирис -
застива в ароматния зов.
От чашата с форма на гръд,
да пия съм още готов.
И може би тръгвам на път –
със глътка горчива любов.
© Мимо Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
