elituUu (Елица)
65 111
27.03.2014 г., 22:10 ч.

Кафе 

  Поезия
536 0 3

"I realized 
 why 
 you’re not
 my cup of tea.

 I drink coffee."



Знам зашо не можеш да бъдеш

чашата ми с чай.

Защото пия кафе.

Защото под моето небе,

между кучешкия лай,

където дивото зове 

в началото на всеки край,

знам, че има аромат, 

който остава през целия ден.

С вкус на мока и горчив шоколад.

Може да не е точно за мен,

и сигурно е уморен 

от дребни души,

но будна ме държи 

не само сутрин,

защото само сутрин не ми стига.

И когато ме гледа в очите

не смее да премига,

за да не изчезна.

Защото се страхува да не ме е измислил.

И без да искам

му давам душата си.

Да я разлиства.

Да я докосва такава,

каквато друг дори не я е виждал.

Съблечена.

А аз да знам,

че съм обречена,

както той не е вечен,

но като малко дете

да му вярвам лекомислено.

.......

Просто пия кафе.

Другото е безмислено.

 

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Получило се е много повече от нещо добро
  • стиха бял ли е, има рима тук- там и ми се струва че ако се избегне и се изглади стилово би се получило нещо добро...
  • Компания за чаша кафе?
Предложения
: ??:??