Кафе
"I realized
why
you’re not
my cup of tea.
I drink coffee."
Знам зашо не можеш да бъдеш
чашата ми с чай.
Защото пия кафе.
Защото под моето небе,
между кучешкия лай,
където дивото зове
в началото на всеки край,
знам, че има аромат,
който остава през целия ден.
С вкус на мока и горчив шоколад.
Може да не е точно за мен,
и сигурно е уморен
от дребни души,
но будна ме държи
не само сутрин,
защото само сутрин не ми стига.
И когато ме гледа в очите
не смее да премига,
за да не изчезна.
Защото се страхува да не ме е измислил.
И без да искам
му давам душата си.
Да я разлиства.
Да я докосва такава,
каквато друг дори не я е виждал.
Съблечена.
А аз да знам,
че съм обречена,
както той не е вечен,
но като малко дете
да му вярвам лекомислено.
.......
Просто пия кафе.
Другото е безмислено.
© Елица All rights reserved.
