Най-дълго запомняната любов не струва.

Така, както не струва кафе със захар.

Най-дълго целуваните устни забравят първи.

Така, както лесно се губи чужда запалка.

Най-силно стисканата ръка изстива за миг.

Така, както бързо се топи шоколад на водна баня.

Налей по едно за моментите!

За онези, които никога няма да се върнат.

Да пием за минутите фалшива обич!

За онези, които всъщност са ни излъгали.

Тост, за проклетите, за изоставените, за забравените!

За онези, заради които сме будували.

Най-дълго забравяната любов си струва.

Поне колкото кафе без захар.

Устни, целунати веднъж, не се забравят.

Така, както не се забравя запалка на масата.

Докосната, нестискана ръка, пари повече от въглен.

Или поне толкова, колкото пари топен шоколад.

Налей по едно за моментите!

Да пием за това, което ни съсипва!

Тост за онези, на които се присмиваме!

Тост, за това, че все още умеят да ни разсмиват!

Налей по едно в чест на всички непрегърнати!

Да пием, за да останем будни... още поне една нощ!