Кафенето «Кристал»
Кафенето «Кристал»
... и след 20 години...
Кафенето «Кристал» беше модно.
Ходех там, но не бях дисидент.
Всъщност, аз си живеех свободно,
като всеки завършващ студент.
С часове пиех там два коняка
с много черно, горчиво кафе.
И бохемствах след изпити, сякаш
банков кредит - не изпит бях взел.
Не че бях подкован еколожки,
но по принцип не любех властта.
Още нямаше гласност. Все още
свободата ми бе във кръвта.
А тогава кръвта бе гореща.
Често кипваше в гняв справедлив.
Нещо все не достигаше. Нещо
предизвикваше в мен порив див.
За един по-нов свят. За промяна.
И за друг, по-човешки наш хал.
Изведнъж тя наистина стана.
Но... пробутаха чужд идеал.
И отново измамени свише
подменихме живота си с блян.
Вече двайсет години... И нищо!
Тъпчем в кръг. И за смях. И за срам.
Все по-бедни. И по-неразбрани...
Пред «Кристал» ли мечтата ни спря?
Хора божи, не чакайте знаме...
Ботев беше убит...
Не умря!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
