Кафенето «Кристал»
Кафенето «Кристал»
... и след 20 години...
Кафенето «Кристал» беше модно.
Ходех там, но не бях дисидент.
Всъщност, аз си живеех свободно,
като всеки завършващ студент.
С часове пиех там два коняка
с много черно, горчиво кафе.
И бохемствах след изпити, сякаш
банков кредит - не изпит бях взел.
Не че бях подкован еколожки,
но по принцип не любех властта.
Още нямаше гласност. Все още
свободата ми бе във кръвта.
А тогава кръвта бе гореща.
Често кипваше в гняв справедлив.
Нещо все не достигаше. Нещо
предизвикваше в мен порив див.
За един по-нов свят. За промяна.
И за друг, по-човешки наш хал.
Изведнъж тя наистина стана.
Но... пробутаха чужд идеал.
И отново измамени свише
подменихме живота си с блян.
Вече двайсет години... И нищо!
Тъпчем в кръг. И за смях. И за срам.
Все по-бедни. И по-неразбрани...
Пред «Кристал» ли мечтата ни спря?
Хора божи, не чакайте знаме...
Ботев беше убит...
Не умря!!!
© Александър Калчев All rights reserved.
