Кажи ми...
Кажи ми във всичките нощи безсънни,
били от любов по- бели от ден,
как самотата е идвала вънка,
а ти си я гонил със мисли за мен.
Колко писма си написал и после
само нощта ги е чела на глас.
От очите ти колко поройно
дъждът е напомнял за нас.
Кажи ми , че пазиш първата дума,
която ти казах щом те видях,
че колкото хиляди други е струвал
онзи миг, във който разбра,
че те има вече в сърцето ми.
Кажи ми как още усещаш, че парят
от нежност във твойте ръцете ми.
Кажи ми...Нищо , че вече ме няма
в очите ти...Кажи ми още веднъж
как ме обичаше...После тихо тръгни..
Остави ми само поройния дъжд
да напомня за тебе от мойте очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
