Кажи ми...
Кажи ми във всичките нощи безсънни,
били от любов по- бели от ден,
как самотата е идвала вънка,
а ти си я гонил със мисли за мен.
Колко писма си написал и после
само нощта ги е чела на глас.
От очите ти колко поройно
дъждът е напомнял за нас.
Кажи ми , че пазиш първата дума,
която ти казах щом те видях,
че колкото хиляди други е струвал
онзи миг, във който разбра,
че те има вече в сърцето ми.
Кажи ми как още усещаш, че парят
от нежност във твойте ръцете ми.
Кажи ми...Нищо , че вече ме няма
в очите ти...Кажи ми още веднъж
как ме обичаше...После тихо тръгни..
Остави ми само поройния дъжд
да напомня за тебе от мойте очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
