24.08.2008 г., 2:39

Кажи ми истината

1.2K 0 2
 

Искаш да лъжа, нали?

С онази, удобната истина.

И искаш да чуеш с моя глас

как звучи,

онази, твоята истина.

 

Гали фанфарно, нали?

Венец е за твоята правост,

от нея живееш, без да болиш,

омаян от сляпата радост.

 

Помоли ме, веднъж,

дори по случайност,

трудно изричам твоята истина.

Помоли в миг единствен

в тази безкрайност,

просто да бъда искрена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...