Искаш да лъжа, нали?
С онази, удобната истина.
И искаш да чуеш с моя глас
как звучи,
онази, твоята истина.
Гали фанфарно, нали?
Венец е за твоята правост,
от нея живееш, без да болиш,
омаян от сляпата радост.
Помоли ме, веднъж,
дори по случайност,
трудно изричам твоята истина.
Помоли в миг единствен
в тази безкрайност,
просто да бъда искрена.
© Ана Всички права запазени