Искаш да лъжа, нали?
С онази, удобната истина.
И искаш да чуеш с моя глас
как звучи,
онази, твоята истина.
Гали фанфарно, нали?
Венец е за твоята правост,
от нея живееш, без да болиш,
омаян от сляпата радост.
Помоли ме, веднъж,
дори по случайност,
трудно изричам твоята истина.
Помоли в миг единствен
в тази безкрайност,
просто да бъда искрена.
© Ана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
