Как бързо хубавото свършва
Обличаше очите си със мен
и засияваха със звезден блясък.
Загъваше си дланите със моя ден.
За мене се усмихваше в съня си.
Най-истинският танц нозете ти
танцуваха, щом бързаше към мене.
Достигнал светлото на моето небе,
душата ти се сливаше със моята.
И беше все едно дали навън вали,
или напича жарко слънце...
Отвътре в нас потичаха реки
и се прераждаха в любов телата.
Как все така се случва в този свят,
че хубавото бързо свършва?
Сега съм спънката на твоя крак.
И дрехата, която ти омръзна.
и засияваха със звезден блясък.
Загъваше си дланите със моя ден.
За мене се усмихваше в съня си.
Най-истинският танц нозете ти
танцуваха, щом бързаше към мене.
Достигнал светлото на моето небе,
душата ти се сливаше със моята.
И беше все едно дали навън вали,
или напича жарко слънце...
Отвътре в нас потичаха реки
и се прераждаха в любов телата.
Как все така се случва в този свят,
че хубавото бързо свършва?
Сега съм спънката на твоя крак.
И дрехата, която ти омръзна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
