Как да бъдем винаги щастливи?
На Росица Петрова
-Как да бъдем винаги щастливи-
със сърца засмени и игриви,
щом с погледа унил, вторачен
бродим в пустиня на разлъка
и духът ни става толкоз мрачен,
преживявайки основно мъка,
заради човека в сърцето бил
и останал там навеки мил?
-Драги ми читателю любезен,
ще ти дам сега съвет полезен,
свързан с твойте възприятия,
не допускащи у теб обида,
щом запазваш чистите обятия
и не вдигаш чашата горчива,
та денят да бъде пиршество,
преживяван като блаженство.
-Чух съвета ти поете, ясен,
но намирам, че е той опасен:
как живота си така си променил,
че вървиш в русло безметежно,
щом горчилката докрай не си изпил,
а перото ти е пак копнежно
и навлизаш даже в тишина,
с Озарение на ведрина?
-Драги, минал съм през тъмнината,
но съм пазил аз и чистотата
и в битието притъмняло
винаги съм носил мойте песни
и чудовището, не посмяло
да ги накърни, че са чудесни
и простирайки над мене своя хлад,
аз оставам си добър и млад.
-Преживявам поетичния ти злак,
водещ бой с настъпващия мрак
и те следвам по пътека вечна,
над която свети милата Луна,
а целта ти е така далечна-
в тъждество на мъж и на жена,
че когато сочиш ни гората,
не забравяш никога дъгата !?
-Да, краката ни оплитат храсти-
вечно укротяване на страсти
и чрез тях навлизаме в дълбини,
но единствено щом бъдеш влюбен,
ще преминеш през кармични съдбини,
сам създавайки света си чуден
и тогава няма твоят крак
да нагазва в съмнителен сумрак.
-Често пъти, в плен на мисли черни,
мисля си за хората неверни
и тогава спомените мили
ме обгръщат в някакво жужене,
чувствата ми стават тъй унили,
че прекъсвам всякакво летене,
но познавам ритми закипели,
мамещи ме като райски трели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
