Как да не любя и да не бъда обичана
Пристъпва тихо, среднощно
онази, която наричам - Любов.
Със целувки сладки - нежно ухание,
върху устните разпъпил се цвят.
Със очи, в които потъвам -
гальовни, топли звезди.
Със танца на тихия вятър,
разплитащ с пръсти коси.
Със ръце, които огнено галят
и разпалват в сърцето жарта.
Бездиханна и настръхнала цяла,
без свян захвърлям свойте одежди.
Как да не любя и да не бъда обичана?
С тази магия в мен - Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
