Пристъпва тихо, среднощно
онази, която наричам - Любов.
Със целувки сладки - нежно ухание,
върху устните разпъпил се цвят.
Със очи, в които потъвам -
гальовни, топли звезди.
Със танца на тихия вятър,
разплитащ с пръсти коси.
Със ръце, които огнено галят
и разпалват в сърцето жарта.
Бездиханна и настръхнала цяла,
без свян захвърлям свойте одежди.
Как да не любя и да не бъда обичана?
С тази магия в мен - Любовта.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
