Как мога
Как мога да не те обичам,
как мога името ти да не изричам.
Как мога всяка дума да забравя,
как мога да те изоставя.
Слънцето с лъчи, когато те погали,
как мога да не искам да съм то.
Луната, когато в косите ти окъпе свойта светлина,
как мога да не искам да съм тя.
Сълза в очите родена от мъка или самота,
как мога да не искам и аз с нея да тъжа.
На устните усмивка щом има,
как мога да искам да я скрия.
В океан от тъга бих се удавила,
но едва ли бих те забравила.
Море от лъжа ще преплувам
само за да ти се полюбувам.
Ако трябва с Господ ще споря,
но за ТЕБЕ ще се боря!!!
На моето Слънце
как мога името ти да не изричам.
Как мога всяка дума да забравя,
как мога да те изоставя.
Слънцето с лъчи, когато те погали,
как мога да не искам да съм то.
Луната, когато в косите ти окъпе свойта светлина,
как мога да не искам да съм тя.
Сълза в очите родена от мъка или самота,
как мога да не искам и аз с нея да тъжа.
На устните усмивка щом има,
как мога да искам да я скрия.
В океан от тъга бих се удавила,
но едва ли бих те забравила.
Море от лъжа ще преплувам
само за да ти се полюбувам.
Ако трябва с Господ ще споря,
но за ТЕБЕ ще се боря!!!
На моето Слънце
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тъжна Луна Всички права запазени
