Как се ражда утрото без теб

vitality2 (Мария)
224 526

28.11.2021 г., 18:49 ч.

Поезия » Любовна

570 1 3

на Валентина Йотова

Денят съблича черната си риза,

и преди да си тръгнал от мен,

с пламък в ръкавите си скрит

ще запали ново въгленче от обич.

А ти ме наречи с думите,

с които би ме нарисувал.

Тръгни по утринните стъпки

на негасените лъчи.

С елей от билков сок и медовина,

с къшей недоносени зрънца,

от птиците, които до прозореца

венчаят сватбата на вечна светлина,

по пътя злачен от лъчи

денят огрява спукано бърдуче,

препълнено с роса от спомени,

в мрака хвърлени, но разгорени.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.