Nov 28, 2021, 6:49 PM

Как се ражда утрото без теб 

  Poetry » Love
697 1 3

                 на Валентина Йотова

 

Денят съблича черната си риза,

и преди да си тръгнал от мен,

с пламък в ръкавите си скрит

ще запали ново въгленче от обич.

 

А ти ме наречи с думите,

с които би ме нарисувал.

Тръгни по утринните стъпки

на негасените лъчи.

 

С елей от билков сок и медовина,

с къшей недоносени зрънца,

от птиците, които до прозореца

венчаят сватбата на вечна светлина,

 

по пътя злачен  от лъчи

денят огрява спукано бърдуче,

препълнено с роса от спомени,

в мрака хвърлени, но разгорени.

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??