18.08.2005 г., 19:47

Как ще се спасиш

1.1K 0 5

Отблъскваш ме сега - нали?
Ревността те ослепява.
От думите ти ме боли,
като камшик ме нараняват.

После в болката се мятам.
Камара часове без сън,
затрупана от самотата,
очаквам телефонен звън.

От мъка знам ще се стопя,
но ти не можеш да мълчиш,
та аз съм твоята съдба
и няма как да се спасиш.

От болката и самотата,
очите ти ще запламтят,
като светулки в мрачината
към мен ще търсят вечно път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...