Как шуми тишината
от дъжда... Притаен
дреме кротко в стъклата
млечно-синият ден.
Тича облачно ято
над града... Замечтан,
той сънува пак лято-
слънце, плаж, океан...
Но внезапно проблясва
късче лед... Изумен
се пробужда и ясно е-
цял във сняг пременен!
© Елена Всички права запазени