28.07.2005 г., 22:17

Как трепти над нас небето

1.1K 0 4
На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже
не разбираме чертите си,

а по натрупаните отражения -
познаваме
светът,
такъв какъвто е около нас...

И меча във устата ни е жив,
разкъсал
всички паяжини от заблуди...

Плода на масата е избор
и по вкуса му -
плащаме цената ...
Обичаме се в малкото,
в което
неземното ни извисява като дух

и дава бъдеще и форма,
за да не се превърнем в жертва
на ритъма
убийствен на сърцето.

А Любовта е Път
на опознаване и смисъл,
присъствие достигащо
до битието...
Виж само,
как трепти над нас Небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...