28 jul 2005, 22:17

Как трепти над нас небето

  Poesía
1.1K 0 4
На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже
не разбираме чертите си,

а по натрупаните отражения -
познаваме
светът,
такъв какъвто е около нас...

И меча във устата ни е жив,
разкъсал
всички паяжини от заблуди...

Плода на масата е избор
и по вкуса му -
плащаме цената ...
Обичаме се в малкото,
в което
неземното ни извисява като дух

и дава бъдеще и форма,
за да не се превърнем в жертва
на ритъма
убийствен на сърцето.

А Любовта е Път
на опознаване и смисъл,
присъствие достигащо
до битието...
Виж само,
как трепти над нас Небето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....