28 jul 2005, 22:17

Как трепти над нас небето 

  Poesía
886 0 4
На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже
не разбираме чертите си,

а по натрупаните отражения -
познаваме
светът,
такъв какъвто е около нас...

И меча във устата ни е жив,
разкъсал
всички паяжини от заблуди...

Плода на масата е избор
и по вкуса му -
плащаме цената ...
Обичаме се в малкото,
в което
неземното ни извисява като дух

и дава бъдеще и форма,
за да не се превърнем в жертва
на ритъма
убийствен на сърцето.

А Любовта е Път
на опознаване и смисъл,
присъствие достигащо
до битието...
Виж само,
как трепти над нас Небето!

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??