28 jul 2005, 22:17

Как трепти над нас небето

  Poesía
1.1K 0 4
На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже
не разбираме чертите си,

а по натрупаните отражения -
познаваме
светът,
такъв какъвто е около нас...

И меча във устата ни е жив,
разкъсал
всички паяжини от заблуди...

Плода на масата е избор
и по вкуса му -
плащаме цената ...
Обичаме се в малкото,
в което
неземното ни извисява като дух

и дава бъдеще и форма,
за да не се превърнем в жертва
на ритъма
убийствен на сърцето.

А Любовта е Път
на опознаване и смисъл,
присъствие достигащо
до битието...
Виж само,
как трепти над нас Небето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...