Както винаги казваш
и до теб идвам първи при беди.
Намирам те в безпорядък, намирам,
и утешавам твоите болки, нали?
Не ми трябва дори награда,
просто не искам да страдаш.
Както винаги казваш, ме бива
да печеля доверие и похвално
имам чувството за това, че има
в някого нещо доста специално.
И така трябва да бъда,
за да няма кой да ме съди.
Както винаги казваш, съм верен.
Обичам да се разчита на мен,
понякога товара е трудно намерен,
но винаги искам да бъде наред.
Затова и помагам и нося,
дали в това е въпроса?
Както винаги казваш, съм странен
и изглежда не бих се поправил.
Ако трябва да бъда за теб засрамен,
добре - дори да не ми се нрави.
Защото за мене си по-важна,
а ти можеше ли за мен да го кажеш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени