КАКВА МОМА ВИДЯХ, МАМО
КАКВА МОМА ВИДЯХ, МАМО
(По народна песен)
Каква мома видях, мамо,
снощи на хорото,
на мегдана, край герана,
там, насред селОто.
Косите й бяха, мамо,
като от коприна,
бузите й – ален божур,
нежни като крина.
Веждите й вити, мамо,
пиявици черни,
челото й – росен здравец,
хризантеми бледни.
Очите й ясни, мамо,
перуники сини,
устните й – мак разцъфнал
сред китни градини.
Зъбите й равни, мамо,
като бисер бели,
гърдите й – луни кръгли,
праскови узрели.
Снагата й тънка, мамо,
кръшна и игрива,
дето мине, леко стъпва,
като самодива.
Със усмивка беше, мамо,
като слънце ясно,
а смехът й там звънеше
чисто и прекрасно.
Може да е бедна, мамо,
да не е имотна,
но е хубава, добра е
и много работна.
Който вземе тая мома,
нежна, млада, здрава,
няма никога, знай, мамо,
той да съжалява.
С нея, радостно, щастливо
той ще си живее
и сърцето му, от обич,
весело ще пее.
Най-богат си не с парите,
и не със имота,
а до себе си щом имаш
другар във живота.
Сал едно се моля, мамо,
в радост, в мъки черни,
те да се разбират двама
и да са си верни...
03. 07. 1995 г.
Кюстендил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Манов Всички права запазени
