Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Да чезнеш в тишината сам-сама...
Ти знаеш ли какво е да се вричаш
на поглед скъп, на твоята душа...
Ти някога обичал ли си истински,
боляло ли те е сърцето от това?
Или не си се влюбвал никога,
не знаеш що е любовта?
Аз зная само, че жадувам
да бъда твоя във нощта,
че всяка вечер те сънувам,
без сама да съм виновна за това!
Аз зная само, че изгарям
да впия устните си в теб,
очите мои да те гледат –
да помнят всичко скъпо в теб.
Животът бърза все за някъде,
и с него бърза любовта.
Но ти поспри, не бързай толкова,
не ме оставяй пак сама!
Седни до мене, разкажи ми
какво е всъщност любовта.
Че съм жива припомни ми
и да няма правила!
Бъди със мене искрен до последно,
накарай ти кръвта ми да гори!
И нека винаги да сме едно,
и нека в нас кръвта гори!
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Това те питам пак сега.
Не ми разказвай приказки,
а изживей със мен мига!
© Мартина Ватева Всички права запазени