Какво като не съм била...
Какво като не съм родена там?!
Не мога ли да пиша за морето?!
Когато то родено е във мен
И в мене то е моят храм.
Какво като не съм родена там?!
Не мога ли да дишам от морето?!
Щом имаме еднакви ириси
И едновременно обичаме Луната, дето кротко ни сънува.
Какво като не се научих никога да плувам?!
Аз зная само да потъвам в неговия поглед тих.
И да се сливам с неговите прецедени солни мириси.
От него, само, се пропива на душата ми - брегът.
Какво като не съм покръстена във неговите приливи?!
Това не значи, че не вярвам в неговата свята сила.
Това не значи, че не знам.
Ще се помоля пак, като за първа среща, с тупкащо сърце и тишийна.
Какво като не съм родена там?!
Безчувствена ли съм за синята магия?!
Когато чувствата ми винаги били са водни
И течна е и моята съдба.
С теченията тича мойта орисия.
Със пясъчен гердан;
С криле на чайки;
Със звездни блясъци обляна.
Мислите с вълните, акварелно се преливат там;
Вълноломът мъката ми сбира;
Тъгата ми във буните разбива;
Със мокри песни.
Свободата с хоризонта се размива;
Димът е в пяната и в мекотата облачна обвит и слят.
Със мокри песни!
И всичко негово е всякога чудесно.
Какво като не съм била родена там?!
Аз там се преродих.
От морските вълнения е голият ми свят
Залян.
Морето ще е вечно моята любов и блян,
И моята стихия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Хареса ми!
