6.11.2008 г., 12:00

Какво ли се случи със края?

586 0 1
Колко сте глупави.
Колко малко ви трябва.
Колко в мечтите си вярвате.
Колко обичате да гледате птиците.
И колко не виждате колко е трудно.

Не ви ли е студено?
Няма ли дим от цигара?
Не искате ли човека до себе си?
Не знаете що е омраза.

Ставайки сутрин, очите си криете.
Живота си с пепел поръсвате.
Ти знаеш ли кой си?
Тогава защо мислиш, че мен ме познаваш?
Искаш да бъдеме заедно?
Моля те... живей си по правата.

Бахти, защо си далече!
Дразниш ме, мразя те, търся те, чакам те!
Вие си мислите, че говоря за някой?!
О, Боже, колко сте далеч от представата.
Търся и чакам път да намеря,
път към това,
което никой го няма.
Мислите, че сте добри като хора.
Искате да имате всичко.

Ей тук е проблема.
Не виждате колко е трудно.
Трудно е да бъдеш човек.
Трудно е да си себе си.
Трудно е да решиш проблема си...
Да, един е.
И не повече.
Но сте далеч от това да го осъзнаете.
Майната му.
Кво обяснявам.
Началото бе хубаво...
какво ли се случи със края?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рен Леан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Краят...краят..ако началото е такова,то значи краят би бил прекрасен!

    Вие си мислите, че говоря за някой?!
    О, Боже, колко сте далеч от представата.

    Ако си мислим,че говориш за някой,то е сигурно,защото го имаме,а ти отричаш,че говориш за някого,защото го няма,а ти се иска да не е така?И да не "визираш" това,пожелавам ти "Някой".Много мисъл в редовете.чудесно!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...