Какво ли се случи със края?
Колко малко ви трябва.
Колко в мечтите си вярвате.
Колко обичате да гледате птиците.
И колко не виждате колко е трудно.
Не ви ли е студено?
Няма ли дим от цигара?
Не искате ли човека до себе си?
Не знаете що е омраза.
Ставайки сутрин, очите си криете.
Живота си с пепел поръсвате.
Ти знаеш ли кой си?
Тогава защо мислиш, че мен ме познаваш?
Искаш да бъдеме заедно?
Моля те... живей си по правата.
Бахти, защо си далече!
Дразниш ме, мразя те, търся те, чакам те!
Вие си мислите, че говоря за някой?!
О, Боже, колко сте далеч от представата.
Търся и чакам път да намеря,
път към това,
което никой го няма.
Мислите, че сте добри като хора.
Искате да имате всичко.
Ей тук е проблема.
Не виждате колко е трудно.
Трудно е да бъдеш човек.
Трудно е да си себе си.
Трудно е да решиш проблема си...
Да, един е.
И не повече.
Но сте далеч от това да го осъзнаете.
Майната му.
Кво обяснявам.
Началото бе хубаво...
какво ли се случи със края?
© Рен Леан All rights reserved.