Nov 6, 2008, 12:00 PM

Какво ли се случи със края?

  Poetry
583 0 1
Колко сте глупави.
Колко малко ви трябва.
Колко в мечтите си вярвате.
Колко обичате да гледате птиците.
И колко не виждате колко е трудно.

Не ви ли е студено?
Няма ли дим от цигара?
Не искате ли човека до себе си?
Не знаете що е омраза.

Ставайки сутрин, очите си криете.
Живота си с пепел поръсвате.
Ти знаеш ли кой си?
Тогава защо мислиш, че мен ме познаваш?
Искаш да бъдеме заедно?
Моля те... живей си по правата.

Бахти, защо си далече!
Дразниш ме, мразя те, търся те, чакам те!
Вие си мислите, че говоря за някой?!
О, Боже, колко сте далеч от представата.
Търся и чакам път да намеря,
път към това,
което никой го няма.
Мислите, че сте добри като хора.
Искате да имате всичко.

Ей тук е проблема.
Не виждате колко е трудно.
Трудно е да бъдеш човек.
Трудно е да си себе си.
Трудно е да решиш проблема си...
Да, един е.
И не повече.
Но сте далеч от това да го осъзнаете.
Майната му.
Кво обяснявам.
Началото бе хубаво...
какво ли се случи със края?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рен Леан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Краят...краят..ако началото е такова,то значи краят би бил прекрасен!

    Вие си мислите, че говоря за някой?!
    О, Боже, колко сте далеч от представата.

    Ако си мислим,че говориш за някой,то е сигурно,защото го имаме,а ти отричаш,че говориш за някого,защото го няма,а ти се иска да не е така?И да не "визираш" това,пожелавам ти "Някой".Много мисъл в редовете.чудесно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...