Защо се заблуждавам, че мога да забравям?
Защо се заблуждавам, че не искам да съм с теб?
Защо очите тръпнат, сияят и блестят?
Защо сърцето бие, обича и лудей?
Какво направи с мен ти?
С какво ме заплени,
че за теб като мечтая сърцето ми тупти?
Защо мечтая тайно с целувки да ме облечеш?
Защо мечтая явно за любов да ми шептиш?
Какво направи с мен ти?
Защо си в моя сън?
Защо ли само там ти, обичаш ме навън?
Защо насън целувки имам и летя,
а събуждайки се сутрин отново съм сама?
Останала без теб, осъмнала сама,
мечтаейки съня ми да не е мечта…
Дали любов това е или просто е шега?
Но толкова години… каква е таз шега?
Без тебе, знай, не мога,
без твоята ръка,
без топлата усмивка
и смешната шега…
Но мъка, мъка, мъка след всяка среща с теб
остава да ме мъчи и всяка нощ без теб…
Какво ли ще се случи, когато разбереш,
че искам в грях да стъпя само, само с теб?
Прости, че съм директна,
че искам да се слея с теб,
че устните ти влажни искам да са мед.
Мечта, мечта ще си останеш,
след време даже и ще ме забравиш!
Но за мене ти ще си останеш най-ценното,
най-исканото цвете,
Най-исканият - забраненият плод!
26.01.2009г, what_fun_f
© Надежда Петкова Всички права запазени