Какво остава
553
0
2
И нежни думи се изричат,
и в клетви даже те се вричат
във нещо тайно, невидяно,
а само в чувствата владяно.
В усещане за нещо ново
душите палят се отново.
В сърцата - с ритъм ускоряващ,
нахлува белег покоряващ.
И бузите в червено тлеят.
Очите нейде се пилеят,
а устните сами се търсят
с целувка те да се разтърсят.
И времето ни често спира -
в сърцата ни и бряг намира.
Една любов на праг застава,
като следа от нас остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
