22.06.2007 г., 13:11

Какво съм ?

1K 0 8

Мрак душата ми обгръща
и съм облачен в безоблачния ден
и студ сърцето в камък ми превръща
във водата газя, а даже не съм и утолен


Ръце протягам и искам да достигна
нещо безвъзмездно, но какво
и опитвам се в живота нещо да постигна
а погледна ли се виждам странно същество


Урод!Изрод! А може би човек ?
определено - Не
какво съм? Моля ви кажете
преди във мене всичко да умре


На сън избивам рибата в морето
сутринта събуждам се нечовешки изморен
в огледалото поглеждам се и виждам изродчето
обръщам се и тръгвам вкаменен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си прекрасно момче с душа на художник и поет!
  • Синеочка няма как да дойде защото тази седмица й е най-напрегната в училище
  • Ей, човече, ще ти се карам и аз!!! Какво е това самоподценяване. Я се стегни!!! Да не съм те чул повече така. Много готин човек си (това приятелски, да не кажат, че сме нещо...).
    Надявам се това да е само усещане на героя ти.
    Много хубав стих, Петьо!!! Поздрави!!!
  • Ти си това, което си! Истински и СЕБЕ СИ!!!
    Поздрав!
  • Флоберка имаш ли-имаш!
    Не трепи рибата а огледалата!
    Останалото-лично

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...