Мрак душата ми обгръща
и съм облачен в безоблачния ден
и студ сърцето в камък ми превръща
във водата газя, а даже не съм и утолен
Ръце протягам и искам да достигна
нещо безвъзмездно, но какво
и опитвам се в живота нещо да постигна
а погледна ли се виждам странно същество
Урод!Изрод! А може би човек ?
определено - Не
какво съм? Моля ви кажете
преди във мене всичко да умре
На сън избивам рибата в морето
сутринта събуждам се нечовешки изморен
в огледалото поглеждам се и виждам изродчето
обръщам се и тръгвам вкаменен
© Петър Адамов Всички права запазени