22.06.2007 г., 13:11 ч.

Какво съм ? 

  Поезия
855 0 8

Мрак душата ми обгръща
и съм облачен в безоблачния ден
и студ сърцето в камък ми превръща
във водата газя, а даже не съм и утолен


Ръце протягам и искам да достигна
нещо безвъзмездно, но какво
и опитвам се в живота нещо да постигна
а погледна ли се виждам странно същество


Урод!Изрод! А може би човек ?
определено - Не
какво съм? Моля ви кажете
преди във мене всичко да умре


На сън избивам рибата в морето
сутринта събуждам се нечовешки изморен
в огледалото поглеждам се и виждам изродчето
обръщам се и тръгвам вкаменен

© Петър Адамов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти си прекрасно момче с душа на художник и поет!
  • Синеочка няма как да дойде защото тази седмица й е най-напрегната в училище
  • Ей, човече, ще ти се карам и аз!!! Какво е това самоподценяване. Я се стегни!!! Да не съм те чул повече така. Много готин човек си (това приятелски, да не кажат, че сме нещо...).
    Надявам се това да е само усещане на героя ти.
    Много хубав стих, Петьо!!! Поздрави!!!
  • Ти си това, което си! Истински и СЕБЕ СИ!!!
    Поздрав!
  • Флоберка имаш ли-имаш!
    Не трепи рибата а огледалата!
    Останалото-лично
  • Определено си ЧОВЕК
  • И мен ме усмихна, Пеца!
    Не знам защо, но може би защото в тебе виждам истинския Човек, а стиха ти е за някои кито си го заслужават!
    А това в огледалото не си ти!
    Поздрави от мен и Енина!
  • Това ме усмихна, извини ме ...
    Такива думи излизат от Човек с Душа.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??