Jun 22, 2007, 1:11 PM

Какво съм ?

  Poetry
1K 0 8

Мрак душата ми обгръща
и съм облачен в безоблачния ден
и студ сърцето в камък ми превръща
във водата газя, а даже не съм и утолен


Ръце протягам и искам да достигна
нещо безвъзмездно, но какво
и опитвам се в живота нещо да постигна
а погледна ли се виждам странно същество


Урод!Изрод! А може би човек ?
определено - Не
какво съм? Моля ви кажете
преди във мене всичко да умре


На сън избивам рибата в морето
сутринта събуждам се нечовешки изморен
в огледалото поглеждам се и виждам изродчето
обръщам се и тръгвам вкаменен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Адамов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти си прекрасно момче с душа на художник и поет!
  • Синеочка няма как да дойде защото тази седмица й е най-напрегната в училище
  • Ей, човече, ще ти се карам и аз!!! Какво е това самоподценяване. Я се стегни!!! Да не съм те чул повече така. Много готин човек си (това приятелски, да не кажат, че сме нещо...).
    Надявам се това да е само усещане на героя ти.
    Много хубав стих, Петьо!!! Поздрави!!!
  • Ти си това, което си! Истински и СЕБЕ СИ!!!
    Поздрав!
  • Флоберка имаш ли-имаш!
    Не трепи рибата а огледалата!
    Останалото-лично

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...