alex_f52 (Александра Николова)
81 282
26.09.2011 г., 20:32 ч.

Какво знаеш срещу какво чувстваш 

  Поезия
856 0 3

Не отричам – в пропаст съм,

Не крия – в окови съм.

Сама стигнах дотук,

но от болка не издадох звук.

 

Сърцето ме предаде,

без капка жал ме даде.

А умът ледено крещеше

и всяко действие проклинаше.

 

Усещам войната в мен изпепеляваща,

а болката и огънят  не са избледняващи.

Тялото страда от агония страшна,

загива в битка много опасна.

 

Сама стигнах до това мъчение,

сама ще преживея това страдание.

Откраднат миг бе любовта ни,

една илюзия бе страстта ни.

 

Измамата дълго ще горчи

в изпепелените от огън гърди.

Сега тръгваш – не те спирам,

от отровата в кръвта ще умирам.

 

По тялото ми са твоите окови,

по вените ми са твоите отрови.

Всички грешки ги позволих,

всичко сама си причиних.

 

© Александра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??