Какво знаеш срещу какво чувстваш
Не отричам – в пропаст съм,
Не крия – в окови съм.
Сама стигнах дотук,
но от болка не издадох звук.
Сърцето ме предаде,
без капка жал ме даде.
А умът ледено крещеше
и всяко действие проклинаше.
Усещам войната в мен изпепеляваща,
а болката и огънят не са избледняващи.
Тялото страда от агония страшна,
загива в битка много опасна.
Сама стигнах до това мъчение,
сама ще преживея това страдание.
Откраднат миг бе любовта ни,
една илюзия бе страстта ни.
Измамата дълго ще горчи
в изпепелените от огън гърди.
Сега тръгваш – не те спирам,
от отровата в кръвта ще умирам.
По тялото ми са твоите окови,
по вените ми са твоите отрови.
Всички грешки ги позволих,
всичко сама си причиних.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
