Какво знаеш срещу какво чувстваш
Не отричам – в пропаст съм,
Не крия – в окови съм.
Сама стигнах дотук,
но от болка не издадох звук.
Сърцето ме предаде,
без капка жал ме даде.
А умът ледено крещеше
и всяко действие проклинаше.
Усещам войната в мен изпепеляваща,
а болката и огънят не са избледняващи.
Тялото страда от агония страшна,
загива в битка много опасна.
Сама стигнах до това мъчение,
сама ще преживея това страдание.
Откраднат миг бе любовта ни,
една илюзия бе страстта ни.
Измамата дълго ще горчи
в изпепелените от огън гърди.
Сега тръгваш – не те спирам,
от отровата в кръвта ще умирам.
По тялото ми са твоите окови,
по вените ми са твоите отрови.
Всички грешки ги позволих,
всичко сама си причиних.
© Александра Николова All rights reserved.
