29.03.2009 г., 19:51

"Каквото повикало, такова се обадило"

2.7K 3 21

Скъпи, аз съм страшно търпелива,

но ти казвам - много прекали!

Вече ревността не ме разсмива

и отвътре взе да ми кипи!

 

Искаш да ме хванеш май натясно -

часовете ми навън броиш!

Знаеш ли, изнервяш ме ужасно

през минута-две да ми звъниш! 

 

Друг характер връзката добива...

Мислиш, че ще трая?! Докога?!

Чудя се, дали ще ти отиват

чифт големи, хубави рога?!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЕЕЕ, страхотно! Как го извъртя на финала!!! Не можеш да си представиш колко много се наслаждавам тази вечер, четейки твоите произведения!
  • Хах кефиш ме
  • усмихна ме...
    понякога...му идват на човек и такива мисли...
    хубав стих...с прекрасно чувство за хумор...
  • На някои мъже рога определено им отиват! Но това е и единственият начин да заприличат на благородни... елени...
    Поздрави за стиха! Разсмя ме!
    (А като привърши всичките си оръжия, просто му казваш: "Давай сега с рогата!..." )

  • Още ли се чудиш

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...