Mar 29, 2009, 7:51 PM

"Каквото повикало, такова се обадило"

2.7K 3 21

Скъпи, аз съм страшно търпелива,

но ти казвам - много прекали!

Вече ревността не ме разсмива

и отвътре взе да ми кипи!

 

Искаш да ме хванеш май натясно -

часовете ми навън броиш!

Знаеш ли, изнервяш ме ужасно

през минута-две да ми звъниш! 

 

Друг характер връзката добива...

Мислиш, че ще трая?! Докога?!

Чудя се, дали ще ти отиват

чифт големи, хубави рога?!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ЕЕЕ, страхотно! Как го извъртя на финала!!! Не можеш да си представиш колко много се наслаждавам тази вечер, четейки твоите произведения!
  • Хах кефиш ме
  • усмихна ме...
    понякога...му идват на човек и такива мисли...
    хубав стих...с прекрасно чувство за хумор...
  • На някои мъже рога определено им отиват! Но това е и единственият начин да заприличат на благородни... елени...
    Поздрави за стиха! Разсмя ме!
    (А като привърши всичките си оръжия, просто му казваш: "Давай сега с рогата!..." )

  • Още ли се чудиш

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...