3.09.2022 г., 14:27

Кал и еволюция

665 0 1

 

Може и да ти звучи нахално,

във реалността ни прозаична,

аз не мога все да съм нормална

и да се държа докрай прилично.

Дяволите в моето съзнание

поведението ми обръщат.

И забравям своете призвание,

да въртя дете, съпруг и къща.

Cкривам се от вечния контрол,

плюя аз на догми, правила,

вместо захар, сипвам в чая сол

и живея просто за мига.

Но за твоя радост, моя жал,

аз не вдигам цяла революция

Че мъжът направен е от кал,

а жената - плод на еволюция.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...