3.09.2022 г., 14:27

Кал и еволюция

657 0 1

 

Може и да ти звучи нахално,

във реалността ни прозаична,

аз не мога все да съм нормална

и да се държа докрай прилично.

Дяволите в моето съзнание

поведението ми обръщат.

И забравям своете призвание,

да въртя дете, съпруг и къща.

Cкривам се от вечния контрол,

плюя аз на догми, правила,

вместо захар, сипвам в чая сол

и живея просто за мига.

Но за твоя радост, моя жал,

аз не вдигам цяла революция

Че мъжът направен е от кал,

а жената - плод на еволюция.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...