3 sept 2022, 14:27

Кал и еволюция

659 0 1

 

Може и да ти звучи нахално,

във реалността ни прозаична,

аз не мога все да съм нормална

и да се държа докрай прилично.

Дяволите в моето съзнание

поведението ми обръщат.

И забравям своете призвание,

да въртя дете, съпруг и къща.

Cкривам се от вечния контрол,

плюя аз на догми, правила,

вместо захар, сипвам в чая сол

и живея просто за мига.

Но за твоя радост, моя жал,

аз не вдигам цяла революция

Че мъжът направен е от кал,

а жената - плод на еволюция.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...