Калейдоскоп
Утрото - тъга е тъй позната,
с мъгла и хлад пропита Есента,
съвсем ненужни капят си листата.
Върви Той сам, сама върви и Тя.
Съдбата, хм, картинката събра,
рутинно я изсипа във котлето,
а в бъркането, знаем, е добра.
И какво се получи ли? - Ето:
Утрото - посипано с позлата,
от хлад примигва нежно Есента,
жадно пият Слънцето листата.
Върви пак Той, а с него То и Тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
