toti555 (toti)
135 967
8.10.2022 г., 10:11 ч.

Калейдоскоп 

  Поезия » Друга
195 5 7

Утрото - тъга е тъй позната,

с мъгла и хлад пропита Есента,

съвсем ненужни капят си листата.

Върви Той сам, сама върви и Тя.

 

Съдбата, хм, картинката събра,

рутинно я изсипа във котлето,

а в бъркането, знаем, е добра.

И какво се получи ли? - Ето:

 

Утрото - посипано с позлата,

от хлад примигва нежно Есента,

жадно пият Слънцето листата.

Върви пак Той, а с него То и  Тя.

© toti Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • така се създават вълшебства!
  • Много хубаво есенно стихче със слънчев финал!
  • Финалът!
  • Чудесно стихче и супер финал! Браво!
  • Прекрасно, мило, човешко.
    Поздрави, Тоти
  • Тоти, по хубав начин си пресъздал живота на двама в златната есен и желанието им, пътят да продължат вече трима! Много ми хареса, даже ги виждам хванати за ръце и нежно стъпват по окапалите листа! Поздравявам те!
  • Вълшебство, Тоти! Как преплете майсторски природата, чувствата и философията на живота, достигайки до нейния исконен смисъл!!! Тази нощ е била благодатна за поезията на повечето от публикувалите днес тук, в "Откровения"!
Предложения
: ??:??