Камбана
чувам, камбана ме зове,
вслушвам се в стъпките си и чакам -
къде ли ще ме отведе...
Политат сълзите ми,
вървя и нещо ме препъва,
ала камбаната притъпява всичките ми сетива...
Звукът трепти в сърцето ми и
нахлува в мъртвата ми кръв,
виждам, чувствам - иска да я съживи,
ала убил я е жестоко някой пръв...
Виновния не съдя, той сам ще се разкае и ще вие,
искам с камбаната да бъда
и силно в мрака тя да бие!
Иска ми се бясно тя да удря
и с всеки удар свой да убива болката в мен,
да се чува страшен вой...
Единствено така ще мога да пречистя черната душа,
единствено така ще мога да призная страшната лъжа -
камбаната убива, камбаната спасява,
камбаната си ти, навярно така и трябва...
Вслушай се сега... камбанен звън ехти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кацарова Всички права запазени