Nadomma (Надежда Кацарова)
17 52
4.09.2007 г., 23:40 ч.

Камбана 

  Поезия
574 0 2
Посока аз не търся,
чувам, камбана ме зове,
вслушвам се в стъпките си и чакам -
къде ли ще ме отведе...
Политат сълзите ми,
вървя и нещо ме препъва,
ала камбаната притъпява всичките ми сетива...
Звукът трепти в сърцето ми и
нахлува в мъртвата ми кръв,
виждам, чувствам - иска да я съживи,
ала убил я е жестоко някой пръв...
Виновния не съдя, той сам ще се разкае и ще вие,
искам с камбаната да бъда
и силно в мрака тя да бие!
Иска ми се бясно тя да удря
и с всеки удар свой да убива болката в мен,
да се чува страшен вой...
Единствено така ще мога да пречистя черната душа,
единствено така ще мога да призная страшната лъжа -
камбаната убива, камбаната спасява,
камбаната си ти, навярно така и трябва...
Вслушай се сега... камбанен звън ехти...

© Надежда Кацарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Доветието в душата на вярващия човек е като буйни води.
    И тогава,когато тъмните сили бушуват,житейските скърби заплашват,бащинската любов на Бога е човешко ежедневие.
    Никога,не мойеш да избегнеш тежките удари на живота,обаче можеш да побеждаваш с Него.Бог който притейава сила и мощ,няма да те остави сам/а
    НИКОГА"
  • Поздрав и прегръдка за стиха!
Предложения
: ??:??