Посока аз не търся, чувам, камбана ме зове, вслушвам се в стъпките си и чакам - къде ли ще ме отведе... Политат сълзите ми, вървя и нещо ме препъва, ала камбаната притъпява всичките ми сетива... Звукът трепти в сърцето ми и нахлува в мъртвата ми кръв, виждам, чувствам - иска да я съживи, ала убил я е жестоко някой пръв... Виновния не съдя, той сам ще се разкае и ще вие, искам с камбаната да бъда и силно в мрака тя да бие! Иска ми се бясно тя да удря и с всеки удар свой да убива болката в мен, да се чува страшен вой... Единствено така ще мога да пречистя черната душа, единствено така ще мога да призная страшната лъжа - камбаната убива, камбаната спасява, камбаната си ти, навярно така и трябва... Вслушай се сега... камбанен звън ехти...
"Доветието в душата на вярващия човек е като буйни води.
И тогава,когато тъмните сили бушуват,житейските скърби заплашват,бащинската любов на Бога е човешко ежедневие.
Никога,не мойеш да избегнеш тежките удари на живота,обаче можеш да побеждаваш с Него.Бог който притейава сила и мощ,няма да те остави сам/а
НИКОГА"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И тогава,когато тъмните сили бушуват,житейските скърби заплашват,бащинската любов на Бога е човешко ежедневие.
Никога,не мойеш да избегнеш тежките удари на живота,обаче можеш да побеждаваш с Него.Бог който притейава сила и мощ,няма да те остави сам/а
НИКОГА"