anka-dimitrova (Анка Келешева)
346 458
16.01.2011 г., 13:45 ч.

Камбанка 

  Поезия
589 0 3

КАМБАНКА

 

Аз не желая да бъда камбана,

що богомолците в храм е събрала

или, от бурята зла разлюляна,

за народната бран затрептяла.

 

А както синьото мъничко цвете -

нежно, свенливо, прекрасно -

не плаши се от ветровете,

да бъде лицето ми ведро и ясно.

 

Буря го страшна надолу превива,

студ му челцето красиво смразява,

ала камбанката пак се засмива

и всичко навред от любов засиява.

 

И пак зазвъняват вълшебните звуци.

Мелодия дивна сърцата ни гали.

И сякаш запели са бели капчуци,

на пролет вълшебна мечтите събрали.

 

Как искам и аз да съм цвете- камбанка!

Сърцето ми с радост и обич да пее!

Стихът ми кат лирата ясна да звънка!

Със хората в мир и добро да живее.

© Анка Келешева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??