Камбанка
КАМБАНКА
Аз не желая да бъда камбана,
що богомолците в храм е събрала
или, от бурята зла разлюляна,
за народната бран затрептяла.
А както синьото мъничко цвете -
нежно, свенливо, прекрасно -
не плаши се от ветровете,
да бъде лицето ми ведро и ясно.
Буря го страшна надолу превива,
студ му челцето красиво смразява,
ала камбанката пак се засмива
и всичко навред от любов засиява.
И пак зазвъняват вълшебните звуци.
Мелодия дивна сърцата ни гали.
И сякаш запели са бели капчуци,
на пролет вълшебна мечтите събрали.
Как искам и аз да съм цвете- камбанка!
Сърцето ми с радост и обич да пее!
Стихът ми кат лирата ясна да звънка!
Със хората в мир и добро да живее.
© Анка Келешева All rights reserved.
