Камбанката удари за един
***
Камбанката удари за един.
А стенния ми цъка над главата...
Отсреща електронния мълчи
и нагло ми присветва с четри знака.
И времето студува, но клечи
отвънка пред дома, на тротоара,
скатало между двете си стрелки
ината на пресипнало магаре.
Пръждосвай се! Какво като клечиш
на хората нещастни по вратите?!
Качи се на небето и ги виж,
вместо да дебнеш нагло и сърдито!
А колелото, дето го въртиш
не струва даже пукната парица.
Умееш ли тъй бързо да летиш?
Душата ми е смела като птица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Йорданова Всички права запазени
